“Преживяла съм едни от най-трудните си дни сама, защо си мислиш, че имам нужда от теб?” Тези думи са се загнездили в съзнанието ми напоследък. И наистина с цялото си сърце мога да им дам чист и искрен отговор - всъщност нямам нужда. Нямам нужда от празни приказки. От изговаряне на думи, които звучат красиво, но които не се сбъдват. Мога да дам сигурност на себе си, опора, стабилност. Знам как да се погрижа за мен, когато не съм щастлива. Знам какво ме натъжава и как да оправя настроението си. Обичам хаоса си и нямам нужда да го подреждам. Нямам нужда да се опитвам да те впечатлявам и да задържам вниманието ти. Нямам нужда да се боря за него. Имам живот, който искам да живея и наистина нямам време, което да отделя, за да те изчаквам да постъпиш мъжки. Да станеш мъж. Ако си решил да идваш, бъди вече такъв. Едно нещо научих в течение на времето - любовта е лека. Не изисква много, само да искаш да бъдеш в нея и да ѝ се наслаждаваш. От това имам нужда - да е леко, да е чисто. Да са ти омръзнали игрите, бягствата и криениците. Премълчаното и неизказаното. Да знаеш какво искаш и да си уверен в избора си. Нямам нужда от обещания и клетви. Изморих се от тях. Оглушах. Просто остави светът да се върти и сподели тишина. Тихо присъствие, но с цялото си същество. Имам всичко, мога да си дам всичко - искам само да споделям. Време и любов. Две очи, които да виждат само мен.