Един ден... някои хора ще осъзнаят какво са имали в твое лице. Ще видят дълбочината на сърцето ти, силата на духа ти и стойността, която някога са подценявали. Но дотогава... ще си станал някой, далеч отвъд това, което те някога са могли да си представят. Ще си се превърнал в човек, който вече не търси тяхното одобрение, не чака да бъде избиран и няма нужда от нечие признание, за да се чувства цял и съвършен.   Дните, в които те изоставяха, моментите, в които те пренебрегваха, времената, когато те караха да се чувстваш невидим - всичко това бяха тихи и невидими подаръци за теб. Защото с отсъствието си, някои хора ти помогнаха да откриеш себе си. И ти успя да се научиш да се цениш и да стоиш изправен без да се нуждаеш от нечие потвърждение, че имаш стойност.  Ти изгради живот, който е в пълнота, богат и завършен - не заради тях, а заради теб самия.   Когато те най-накрая се събудят и разберат какво са изгубили в твое лице, вече няма да има значение.  Това, че ще съжаляват ще си е техен, а не твой проблем за разрешаване.  Ти си по твоя път - не от злоба, а защото животът те повика да продължиш и ти се отзова.  И вече знаеш дълбоко в душата си, че твоята стойност никога не е зависела от нечия преценка или оценка.   Дотогава, докато те осъзнаят кой си - отдавна ще си заживял в дните си с много радост и мир в сърцето и напълно невъзмутим от факта, че на някои хора им отнема твърде много време, за да разберат всичко това.