- Плашиш мъжете, знаеш ли?
- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка
- И с какво?
- С "прекалената" си искреност. С прямотата и честността си. Те са свикнали с маските, разбираш ли?
И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима. И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо). И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават. А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях. Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта, която сипваш в тях. Боли ги! Усещат се разкрити и слаби. Не са свикнали да бъдат слаби пред жена. Плашат се и бягат, осъзнали че си Дявол от Рая, който не могат да заблудят, нито да вкарат в безчувственото си легло, нито да те натикат в златната си клетка или да те проиграят на карти. Плаши ги това, че си лека, но не от онези платени жени, а по душа, присъствие и усмивка. И стъпваш леееко в душите им. Почти без да усетят! И хем си лека като перце, хем си трудна - за тях си като сейф! Комбинациите, които могат да пробват са хиляди, но само една отключва сърцето ти. Плашиш ги, момиче. Оставяш им избор и бягат. Защото днес е модерно да "оковеш" някой за себе си, да го контролираш, лъжеш и манипулираш. Ти не го правиш, даваш им избор и свобода. И те бягат, защото не знаят какво е да ги обичат безкористно. Не знаят какво да правят с такава любов. Не знаят и как да я задържат. Абсурдно, като целия Свят. Но има едни мъже, които са се научили на оставане. Те знаят как да спечелят устат Дявол като теб. Научили са се на разгадаване на мълчания; на обичане на истини; на посрещане на мълнии; на ценене на честност; на овладяване на женски бури; на диалог с очи; на неизречени, но спазени обещания и да не влюбват жените в своя маска, а в истинските тях. Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции и да ти върнат усмивката по възможно най-простичкия начин. Такъв мъж си заслужава да не спираш да търсиш. Да търсиш... да търсиш... Докато не ти останат сили от пълното ти с необременена любов сърце. И когато го намериш... Да потънеш в очите му... (да са ти звездите) в ръцете му... (да са ти дом) в сърцето му... (да ти е Вечерница) във всяка частичка от Него... (да ти е Вселена) И да знаеш - на сигурно място си. А всички други преди Него са урок по обичане на Себе си.